САМОЕД
ЩО Е ТО САМОЕДА
Бялото чудо! Самоедите са кучета,които разбират своя стопанин с половин дума.Не е чудно,че те се отличават с редки в света на кучетата
качества : в тяхната почти детска наивност и непосредственост може да се
открие характера на първобитните хора.
Въпреки това,постоянното общуване с човека не е превърнало самоедите в
нежни и капризни създания.Като участници в много арктически експедиции, те са поставили много рекорди,които и до днес остават ненадминати.
Кучетата от тази порода са приветливи и винаги доброжелателно се
усмихват,споделяйки своята радост от живота и оптимизъм с
околните.Обичайки без изключение всички членове на "своето
семейство",самоедът се отнася особенно нежно и трепетно към децата.
При цялата своя независимост, толкова характерна за натурата на
самоеда, той е деликатен, добър и издръжлив. Освен това,чудесно се
адаптира към всякакви условия.
Самоедът е красив и винаги носи в сърцето си и в изражението на своята
муцуна, духа на зимните коледни празници.
Стандарт на породата
САМОЕД (САМОЕДСКАЯ САБАКА)
FCI №212 от 09.01.1999 - Великобритания

Произход: Северна Русия и Сибир
Патронаж: Северното киноложко обединение Nordic Kennel Union
Дата на публикация на оригиналния валиден стандарт: 22.07.1997
Предназначение: впрегатно куче и компаньон
Класификация по FCI: група 5 - шпицове и примитиви, секция 1 - северни впрегатни кучета; без работни изпитания

Кратък исторически преглед: Името "самоед" произхожда от самоедските племена в Северна Русия и Сибир. В южните части на областта те използвали бели, черни и кафеви петнисти кучета като пастири на елени; в северните части кучетата били чисто бели, имали мек темперамент и били използвани като ловни и впрегатни животни. Самоедските кучета живеели в близост със собствениците си и дори спяли в укритията и били използвани като "печки". Британският зоолог Ърнест Килбърн Скот прекарал три месеца сред самоедските племена през 1889 г. При завръщането си в Англия той донесъл със себе си кафяво мъжко кученце, наречено "Сабарка". По-късно внесъл и кремава женска, която нарекъл "Уитни Печора" от западната част на Урал, и снежнобял мъжки, наречен "Мъсти" от Сибир. Тези няколко кучета и донесените от изследователите са станали основа на западния самоед. Първият стандарт бил написан в Англия през 1909 г.

ОБЩ ВИД: Среден на ръст, елегантен бял арктически шпиц. С вида си създава впечатление за мощ, издържливост, очарование, приспособимост, достолепие и самоувереност. Изражението, тъй наричаната "самоедска усмивка" се поражда от комбинацията на формата на очите и разположението им, плюс леко извитите нагоре ъгълчета на устата. Полът трябва да бъде ясно изразен.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Дължината на тялото е приблизително 5% повече от височината в холката. Ширината на тялото е малко по-малко от половината от височината при холката. Муцуната е приблизително равна по дължина на черепа.
ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ: Приятелско, открито, будно и енергично. Ловните инстинкти са много слабо изразени. Кучето не е нито срамежливо, нито агресиво. Много контактно и не може да бъде използвано за пазач.

ГЛАВА: Мощна и клинообразна.
ЧЕРЕПНА ОБЛАСТ:
Череп: Гледан отпред и в профил е съвсем леко изпъкнал. Най-широк е между ушите. Между очите има едва забележима вдлъбнатина.
Стоп: Ясно обозначен, но не прекалено изразен.
ЛИЦЕВА ЧАСТ:
Нос: Добре развит, за предпочитане - черен. По време на някои периоди от годината пигментацията на носа може да избледнее до тъй наречения "зимен нос"; трябва обаче винаги да има черна пигментация по ръба на носа.
Муцуна: Силна и дълбока, приблизително равна по дължина на черепа, постепенно се стеснява към носа, не е нито заострена, нито тежка и квадратна. Гърбът на носа е прав.
Устни: Плътно прилепнали, черни и доста пълни. Ъгълчетата на устата са леко извити и образуват типичната "самоедска усмивка".
Челюсти/Зъби: Правилна и пълна ножична захапка. Зъбите и челюстите са силни. Зъбите са разположени правилно и са в комплект.
Очи: Тъмнокафеви на цвят, дълбоко поставени в орбитите, доста раздалечени, малко косо поставени и с бадемовидна форма. Изражението е "усмихнато", сърдечно, живо и умно. Ръбът на клепача е черен.
Уши: Изправени, доста малки, дебели, триъгълни и леко заоблени на връхчетата. Трябва да бъдат подвижни, поставени са високо; поради широкия череп са доста раздалечени.

ШИЯ: Силна и средно дълга, носи се гордо.
ТЯЛО: Малко по-дълго, отколкото е височината при холката, обемно и компактно, но гъвкаво.
Холка: Ясно изразена.
Гръб: Средно дълъг, мускулест и прав; при женските е малко по-дълъг, отколкото при мъжките.
Поясница: Къса, много силна и изразена
Гръден кош: Широк, дълбок и дълъг, достига почти до лактите. Ребрата са много еластични.
Долна линия: Средно прибрана.
ОПАШКА: Поставена е доста високо. Когато кучето е нащрек и в движение, тя се носи извита над основата си и напред над гърба или отстрани, но може да е отпусната в покой - тогава достига скакателните стави.

КРАЙНИЦИ:
Предни крайници:
Общ вид: Добре поставени и мускулести, с плътна кост. Гледани отпред са прави и успоредни.
Рамо: Дълго, здраво и скосено.
Плешка: Полегата и плътно прилепнала към тялото. Приблизително равна по дължина на рамото.
Лакет: Притиснат към тялото
Карпус: Силен, но скосен
Метакарпус (китка): Леко скосен
Предни лапи: Овални, с дълги пръсти, гъвкави и обърнати право напред. Пръстите са засводени и не са твърде плътно прилепнали. Възглавничките са еластични.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:
Общ вид: Гледани отзад са прави и успоредни, с много силна мускулатура.
Горна част на бедрото: Среднодълга, доста широка, но мускулеста
Бедрена става: Добре заъглена
Скакателна става: Доста ниска и добре заъглена
Метатарзус: Къс, силен, вертикален и успореден.
Задни лапи: като предните. Вълчите пръсти трябва да бъдат отстранени.

ПОХОДКА: Мощна, свободна и привидно неуморна, с широка крачка. Предните крайници имат широк замах и задните изтласкват с много мощ.
КОЗИНА:
Косъм: Изобилен, дебел, гъвкав и плътен полярен косъм. Самоедите притежават двупластова козина с къс, мек и изобилен подкосъм и по-дълъг, по-груб и прав покривен косъм. Козината трябва да образува грива по врата и раменете, като рамкира главата, особено при мъжките. По главата и предната страна на крайниците косъмът е къс и гладък; от външната страна на ушите е къс, стърчащ и гладък. От вътрешната страна ушите трябва да са добре окосмени. От задната страна на бедрата козината образува "гащи". Козината на женските често е по-къса и по-мека на пипане от тази на мъжкия. При правилна структура косъмът винаги има специфичен лъскав отблясък.
Цвят: Чисто бяло, кремаво или бяло с бисквитени оттенъци (основният цвят е бял с няколко бисквитени петна). Никога не трябва да има вид, все едно е бледокафеникав.

РЪСТ: Височина при холката - при мъжките е 57 см. с толеранс от плюс/минус 3 см. и при женските - 53 см. с толеранс плюс/минус 3 см.

НЕДОСТАТЪЦИ: Всички отклонения от гореописаните точки трябва да бъдат смятани за недостатъци и към тях се изисква отношение в точно съотношение със степента им на изразеност.
Видими дефекти в структурата
Слаба костна система
Мъжки, които не са мъжествени и женски, които не са женствени
Клещовидна захапка
Жълти очи
Меки уши
Бъчвообразен гръден кош
Двойно завита опашка
Късокраки кучета
Вълниста или къса козина по цялото тяло, дълга, мека или увиснала.
Резервираност

СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:
Видима липса на пигментация по клепачите и устните.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ:
Сини или разноцветни очи
Обратна или клещовидна захапка
Уши, които не са изправени
Окраска на козината, различна от позволената по стандарт
Срамежливост или агресивно отношение

Заб. Мъжките животни трябва да имат два видимо нормални тестиса, спуснати напълно в скротума.



Web Design-A & P team
Lavinja Alpi 2008.All rights reserved